Презентация по болгарской литературе "Под игото" Иван Вазов (11 класс)

• 1 слайд

  ИВАН ВАЗОВ
  «ПОД ИГОТО»
  

• 2 слайд

  
  
  разказ
  
  роман
  
  новела
  
  стихотворение
  
  1. В кой жанр е написана творбата на Иван Вазов „Под игото“?
  
  

• 3 слайд

  
  
  четири части
  
  три части
  
  две части
  
  пет части
  
  2
  „Под игото“ се състои от:
  
  

• 4 слайд

  
  
  вторият български роман
  
  първият български роман
  
  третият български роман
  
  не е роман
  
  3
  „Под игото“ е:
  
  

• 5 слайд

  
  образ
  
  автобиографични бележки
  
  спор със Захари Стоянов
  
  авторски коментар
  
  
  4
  Личността на автора се проявява в „Под игото“ под формата на:
  
  

• 6 слайд

  
  
  битово-исторически роман;
  
  криминален роман
  
  авантюристически роман
  
  психологически роман
  
  5
  „Под игото“ е:
  
  

• 7 слайд

  В романа си "Под игото" Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в бъгарската история. То показва, че колективният български дух е достигнал своята зрялост и е готов на най-върховното проявление - саможертва в името на свободата. Но малцина са тези, които са готови да жертват живота си в името на народната свобода. В романа "Под игото" Априлското въстание често е определяно като "лудост", "поетическо безумие" и "пиянство".
  Духовно-психологическите
  измерения на Априлското
  въстание
  

• 8 слайд

  
  въодущевлението на престоящия бунт
  
  нравственото пропадане на народа
  
  увлечение по пиянството
  
  примиряването на народа с робството
  
  6
  Изразът „Пиянството на един народ“ от „Под игото“ на Иван Вазов изразява:
  
  

• 9 слайд

  
  Бойчо Огнянов
  
  Графът
  
  Иван Краличът
  
  Бай Рачко
  
  7
  Посочете кое от имената не е на главен герой в „Под игото“:
  
  

• 10 слайд

  
  Религиозно и търси упование и утеха в свещената книга
  
  Изпада в униние и търси помощ на други хора
  
  Ожесточава се и търси отмъщение
  
  Агресивно, като отрича посланията и догмите на християнството
  
  
  8
  Според Вазов страданието при Бойчо Огнянов го настройва:
  
  

• 11 слайд

  
  Трябва да се доказва, защото България е „достойна за жертвоприношение“
  
  Трябва да се подхранва, тъй като родината е „богиня“, която „се питаеше с кръвта на верующите в нея“
  
  Трябва да се проявява след като са задоволени личните интереси на личността.
  
  Трябва да бъде защитавана дори с цената на живота.
  
  
  9
  Според Бойчо Огнянов любовта към отечеството:
  Отбележете неверния отговор.
  
  

• 12 слайд

  
  10
  Цитатът „Ако това движение с нещастните си сетнини не бе довело Освободителната война, то неумолима присъда висеше над него: здравият разум щеше да го нарече безумство, народите - срам, историята - престъпление. Уви, защото тая стара куртизанка историята, и тя се кланя на успяха“ е:
  
  разсъждение на Бойчо Огнянов
  
  Авторски коментар на Иван Вазов
  
  спор между Бойчо Огнянов и дякон Викентий
  
  разсъждения на д-р Соколов
  

• 13 слайд

  За смелостта и енергията на простия народ
  В основата на всички тези определения стои идеята за някакво отклонение, за внезапен и труднообясним изблик на смелост и енергия. Моделът на романа обхваща пътя на българина от неговата обикновеност и трезвост до "пиянството" на надеждата и вдъхновената жертва за свободата. В този нелек път всеки от образите в романа прави своята малка крачка към "лудостта", но тази крачка е неимоверно трудна, именно защото е малка, защото е направена от обикновени хора, приели нормите на поведение на роба, примирили се с подчинението и отказали се от истинска, човешка самоличност. Обикновеният българин позира в нуждата от ново духовно пространство за всички, разбира необходимостта от жертви.
  
  

• 14 слайд

  
  Решава само той да се включи във въстанието - „един от къщата стига“
  
  След като разбира, че те сами са взели своето решение за участие във въстанието ги благослови с думите: „Лудите, лудите - те да са живи!“
  
  Кара се на децата си, че се готвят за въстанието
  
  Не се решава да ги обрече на бунта с мисълта, че поне те трябва „да останат живи“
  
  11
  Кое е окончателното решение на чорбаджи Марко за участието на децата му във въстанието:
  
  

• 15 слайд

  
  Две реки по улиците на Клисура, образувани от дъжда, който гаси запалените къщи
  
  Две реки, които минават през Бяла черква
  
  Естествената река, която тече под лявото бедро на Върлищница и потокът от бежънци от Клисура, които се движът нагоре в планината
  
  Две реки, през които преминава Бойчо Огнянов, за да се спаси
  12
  Кои са двете реки в главата „Две реки“:
  
  

• 16 слайд

  
  13
  В романа „Под игото' българският народ е правокиран в родовия си живот, в своята нравственост и религиозност. Каква философия е развил той според Иван Вазов в своя трагичен живот:
  Отбележете неверния отговор.
  
  Робството, незавосимо от лошавините си, е направило народа весел
  
  Народът никога, дори и в своята безнадежност, не се самоубива „той яде, пие и прави деца“
  
  Развил е господарско чувство със съзнанието за превъзходство над другите народи
  
  Приел е за своя философия търпението
  
  

• 17 слайд

  
  на Христос „ако те плеснат от едната страна, дай и другата“
  
  на Мойсей: „зъб за зъб, око за око“
  
  на чорбаджи Марко: „Лудите, лудите - те да са живи“
  
  на Алфред де Мюсе - „да прощава“
  14
  Според Бойчо Огнянов ръководно правило за народа трябва да бъдат думите:
  
  

• 18 слайд

  
  Да няма милост към немилостивите
  
  Да се възприемат средствата, които са свързани с Освобождението на България, за честни
  
  Да се запази у българина неговата покорност и търпеливост
  
  Да се жертва личното - „Вашият живот и вашите челяди, и вашите къщи са нищо пред освобождението на България“
  15
  Какво изисква според Бойчо Огнянов революцията:
  Отбележете неверния отговор.
  
  

• 19 слайд

  Лудостта в контекста на Вазовите творби означава безрезервно посвещаване на идеала - свободата на отечеството, нарушаване на установения от робските векове ред. «Луди" са хората на екстаза на смелостта, на готовността за саможертва. "Лудостта" изключва мисълта за лично щастие, спокойствие, сигурност и уют. Тя означава вяра в свободното бъдеще, безкористна отдаденост на борбата и осъзнато приемане на смъртта. Изразява се с понятия като идеализъм и патриотизъм. Без подобно полудяване не е възможно разрушаването на робската действителност. Лудите герои от Вазовия роман изграждат във въображението си една друга свободна действителност и по този начин сами се преобразяват, стават различни, свободни.
  По пътя на разрушаването на
  робската действителност
  

• 20 слайд

  
  Народът се е пробудил за радостта си от победата
  
  Пробуждането е страшно, защото борбата се проваля, идва времето на страха, помага и отрезвяване от въодушевлението
  
  Побуждането е надежда, защото народът очаква спасението
  
  С пробуждането започва първият ден на свободата
  
  
  16
  С какво се свързва смисълът на първа глава от третата част „Пробуждане“:
  
  

• 21 слайд

  
  Подготовката, защото само тогава българският национален дух е постигнал своята висота
  
  Началото, защото тогава духът в укрепленията е най-силен
  
  Разгръщането му, защото тогава българите показват своето единство и сила
  
  Погромът, тъй като жертвите ще подбудят великите сили, за да се погрижат за истрадалия народ
  
  17
  Кой момент от въстанието Иван Вазов приема за мерило на българския дух:
  
  

• 22 слайд

  
  Милка Тодоричкина
  
  кака Гинка
  
  Рада Госпожина
  
  Хаджи Ровоама
  18
  Към коя от героините бихте отнесли думите на Иван Вазов: „Великата любов има само едно велико мерило: самопожертвуването“
  
  

• 23 слайд

  
  Спасяват се, като тръгват на север - в Румъния
  
  Сражават се геройски и умират в запустялата воденица
  
  Д-р Соколов прикрива в сражение Бойчо Огнянов и Рада, за да се спасят
  
  Рада Госпожина им дава дрехи и храна и те се спасяват в планината
  19
  Каква е съдбата на Бойчо Огнянов и д-р Соколов:
  
  

• 24 слайд

  Издигането на народа от обикновеното, битовото и нормалното до пространството на новото, не познатото, "другото" опияняващото желание и вяра за свобода и убедително разгърнато чрез странната метаморфоза у чорбаджи Марко, разкрито в "Новата мотива на Марка". Героят се сблъсква на всяка крачка с "полуделите" си съграждани и се опитва да осмисли ставащото, да прецени неговата "нормалност". Така той постеепенно надмогва страховете и притесненията на предвидливия стопанин и неусетно минава на страната на "лудостта". С други думи, проблемът за лудостта и нормалността поставя преди всичко въпроса за способността на човека да бъде свободен. Този проблем за свободата на духа поставя и Ботев в стихотворението си "Борба" с думите: "свестните у нас считат за луди..."
  Прераждането на
  чорбаджи Марко
  

• 25 слайд

  Героичният модел на поведение задължително изисква отказ от общоприетата мярка на живота. Героят нарушава правилата на живеенето, за да създаде нови. В този смисъл самото състояние е символично разрушаване на един приет за нормален, житейски ред. Романът изследва именно как хората от света "под"иго съумяват да създадат нови представи за чест и достойнство и да се впуснат в първата кървава епопея на героичните дела. Домове горят, села и градове запустяват, но от тях като феникс ще възкръсне, макар и не точно сега, нова България.
  Разрушаване на
  приетия житейски ред
  

• 26 слайд

  Не е случаен фактът, че именно чорбаджи Марко е героят, които трябва да осмисли 'лудостта', нейните залози и последици. Преди всичко той е героят стопанин, човекът на дома и семейството. Неговият житейски опит и дълги години го е учил на предвидливост и предпазливост, на великото изкуство да се оцелява в условия на робство. Той добре знае, че всяко усъмняване и отрицание на нормата е съпроводено от жестоки наказания - господарите обичат сигурността и своята власт. Именно това знание го прави 'неверен Тома' за разпалените въображения на поставените ентусиасти. Главата 'Новата молитва на Марка', както и предшестващата я 'около един труп', представят бавното преображение на 'трезвата глава' и на незрящия.
  Начин на оцеляване
  в условията на робство
  

• 27 слайд

  За да се разбере и приеме 'лудостта', трябва да се преоцени самата 'нормалност'. Как става тази преценка? Пазител на нормите на критериите за 'нормалност' е общността. Болшинството от хора в Бяла черква с въодушевление пренебрегват старите норми и се отдават на опиянението от близкоочакваната свобода. Във всеки фрагмент от бита, какъвто наприемер е случаят с хорото, чорбаджи Марко вижда 'революционният елемент'. Това е много съществен аргумент в убеждаването на героя. Именно тази глава от романа - 'новата молитва на Марка', ни дава най-пълна представа за превръщането на човека от нормален в луд. Той изгражда преценката за себе си по отношение на другите. След като всички са полудели, значи наистина старите норми са в упадък и вървят към отмиране. Чоржаджи Марко още веднъж се убеждава в в това, когато открива натрупания оръжеен арсенал на синовете си в собствената си къща.
  Старите норми
  вървят към отмиране
  

• 28 слайд

  Вторият съществен аргумент е откроен чрез безпримерната постъпка на Безпортев - унижаването на турчина. Това е сцена, в която вековните статуи на роба в поробителя са пренебрегнати. Безпортев е пиян в буквалния смисъл на думата, но това пиянство се вписва в цялостното романтично опиянение на народа в дните на Априлската епопея. Дълбокият смисъл на неговата луда пияна постъпка е не просто отмъщение и гавра с поробителя, а символичното потъпкване на робската норма на живота. Унизената и потъпкана норма може да възкръсне само в реки от кръв. Точно това се случва при потушаването на въстанието - нормата е пренебрегната от всички, тя е публично унизена. Да се живее в такава реалност е вече възможно. Чорбаджи Марко ще произнесе прочутата си реплика: 'Лудите, лудите - те са живи!', за да потвърди тази възможност. Той минава през всички етапи на колебанията на скептичния и невярващ българин и действително извървява пътя на неверието и съмнението, но не е способен да прекрачи границата към истинската вяра и да приеме всеобщата борба като своя съдба и част от житейския си път 'Марко беше всъщност партизанин на приготовлението, не на въстанието.'
  Пренебрегване
  на поробителя
  

• 29 слайд

  Повечето от героите изявяват себе си в опиянението на подготовката. Не са готови за борба, защото не са способни на жертвеност и всеотдайност на всеобщата кауза. Мисълта, че свободата се постига с жертви, не става част от техния светоглед. Но все пак малцина, които достигат до лудост, са Бойчо Огнянов, Соколов, Кандов, Рада, кака Гинка и дякон Викентий. Те успяват да запалят искрата за свобода и у другите жители на Бяла черква. Новата молитва на Марко идва да покаже, че България е вече онзи нов свят, в които единствено може да се живее истински -- според мярата на свободата и достойнството.
  С думата лудост романът 'Под игото' назовава заличаването на робските норми, взривяването на робската 'нормалност'. Смисловият акцент на тази глава от романа - 'Новата молитва на Марка' е точно това - как един герой на съмнението се преобразява във вярващ в идеята за свобода и как дава своята благословия за 'лудостта'.
  
  Способност на жертвеност
  и всеотдайност в романа
  

• 30 слайд

  "Лудостта" присъства и реално в романа - в образа на Мунчо. Той 'следва' главния герой Бойчо Огнянов от самото начало на повествованието. Очевидец е на среднощно убииство във воденицата и присъства като сянка на героя във всеки важен момент.
  
  Оценката на Вазов е, че 'лудите' изиграват своята огромна роля, защото те са тези, които пробуждат народното съзнание и предопределят духовните промени и съзряването на българите.
  Ролята на
  лудите в романа
  

• 31 слайд

  Романът на Иван Вазов "Под игото" описва труния път към свободата. Тази свобода има национални измерения, но и своите индивидуални измерения. Различните герои ни представят различни възможности да се пътува към свободата, 'лудостта' е привилегированият път към свободата в този роман на романтичния бунт. За да се освободи България, трябва да има достатъчно 'луди глави' и 'смели сърца'. Необходимо е всеки да достигне до своята изстрадана молитва за родината: "Той мълваше някаква молитва, която не съществуваше в светчето му.. Той се молеше за България!..."
  Националните и индивидуалните
  измерения на свободата
  

• 32 слайд

  Фиксира голям исторически период
  Подзаглавието го конкретизира и заявява, че робството скоро ще приключи
  Българинът живее в условие на робство, пространството не му принадлежи; не е защитен вкъщи и на улицата; той е чужденец в собствкното си пространсвто – («обект за наблюдаване и санкциониране»)
  Българският свяд е разграден; своето е десакрализирано
  Паратекст
  

• 33 слайд

  Времето на действието обхваща 1 календарна година (май 1875 – май 1876) – Априлското въстание – най-българското време;
  Първа част – коментира подготовката на въстанието;
  Втора част – представя избухването на въстаниео и на борбата;
  Трета част – трагичната развръзка (погромът) на въстанието
  Хронотоп
  

• 34 слайд

  «Един кът, затворен между Стара планина и Средна гора»
  Бяла черква – измислен град, символизиращ ставащото в българските земи
  Топоси на обществения бит – ганковото кафене, училището, читалището, църквата, женския метох, манастира
  Топос на семейния бит – къщата на чорбаджи Марко
  Топос
  

• 35 слайд

  Психологически сблъсък (колебанията на чорбаджи Марко)
  Сблъсък между бита и бунта
  Морален сблъсък (предатели – поборници в зоната на колебанието)
  Нива на конфликта
  

• 36 слайд

  Затваряне на вратите
  
  
  Отваряне на вратите
  
  
  Затваряне на вратите
  Пространството на дома
  

• 37 слайд

  Сюжетът разкрива промяната в мисленето на обикновения българин, под въздействитео на апостолите на революцията
  Сюжетните линии са две – битова линия и революционна линия (обуславя промените в бита) – вървят успоредно и се преплитат в романа.
  Сюжет и сюжетни линии
  

• 38 слайд

  Иван Кралицът (Бойчо Огнянов): син на заможен видински търговец, заточен в Диарбекир поради участието си в чета през 1868 г. След осемгодишен престой в крепостта той избягва и се връща в България. Той се установява в Бяла черква с друго име с намерението да продължи революционното дело. Той е с черна къдрава коса и е среден на ръст. Влюбва се в Рада Госпожина.
  Персонажна система
  

• 39 слайд

  ИВАН – побратим, КРАЛИЧ – «водач», «крило», «крал», асоциативно с Крали Марко. БОЙЧО – «бой», ОГНЯНОВ – «огън» (емблема на революционната дейност)
  Етимологията на имената на чорбаджи Марко препраща към смисловата натовареност на имената на Иван Кралича и подсказва за приятелството между двамата герои.
  Семантика на името:
  

• 40 слайд

  СОКОЛОВ – доктор в Бяла черква, известен като голям вечеляк – ерген, склонен към екстравагантен живот и приключения; човек с несериозно отношение към живота – пълно отрицание на уседналия домашен бит. Отглежда в дома си мечката Клеопатра, която е силно привързана към него. Срещата с Огнянов обаче пренарежда битието му – превръща несериозния младеж в саможертвен бунтовник. Влюбен е в Лалка.
  

• 41 слайд

  Сокол – смела юнашка птица, символ на победата.
  Семантика
  

• 42 слайд

  РАДА ГОСПОЖИНА: сираче от дете, отгледана е от Хаджи Ровоама, която е калугерка в женския метох. Работи като учителка в девическото училище към метоха. Тя е високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице и носи черна забрадка. Влюбва се в Огнянов.
  

• 43 слайд

  Рада – носи радост, Госпожина – отгледана от хаджи Ровоама
  Семантика
  

• 44 слайд

  КИРИАК СТЕФЧОВ: син на богат чорбаджия, който е облагодетелстван от турската власт, открито шпионира и слугува на турската власт и горещ противник на революционното движение. Поради това се превръща в пръв враг на Огнянов и Соколов. Предава Огнянов на турците.
  

• 45 слайд

  КИРИАК – господин, Господ, СТЕФАН - венец
  Семантика
  

• 46 слайд