Добавить материал и получить бесплатное свидетельство о публикации в СМИ
Эл. №ФС77-60625 от 20.01.2015
1 месяц назад

Фролова Лариса Александровна

Учитель начальных классов

Россия МБОУ СОШ № 3

Материалов: 1 Просмотров: 54 Комментарии автора: 0 Комментарии автору: 0


Категории по интересам: Начальная школа
Инфоурок / Сайты учителей / Фролова Лариса Александровна

ъзглавниците и прелиства рекламните брошури за предстоящата почивка. Облечена е в една от неговите тениски, а дългата й коса е разрошена и му напомня за отминалата нощ. Той стои на вратата и се наслаждава на спомена, докато бърше влажната си коса с кърпа. Тя вдига очи от брошурата и се нацупва. Може би е малко голяма да се цупи, но двамата са заедно отскоро и той все още го намира за симпатично. - Трябва ли да катерим планини и да висим над разни клисури? Това е първата ни почивка заедно, а тия реклами не предлагат друго, освен да скачаш отнякъде или - потреперва престорено - да си навлечен като за полюса. Хвърля брошурите на леглото и протяга ръце с караме-лен тен над главата си. Гласът й е дрезгав, свидетелство за безсънната нощ. - Какво ще кажеш за луксозна почивка в Бали? Ще се излежаваме на пясъка… ще се глезим с процедури по цял ден… А после ще се наслаждаваме на дълги, релаксиращи нощи… - Не харесвам такива ваканции. Имам нужда да върша нещо. - Например да скачаш от самолет. - Не отхвърляй нищо, преди да си го опитала. Тя прави гримаса. - Предпочитам да го отхвърля, ако не възразяваш. Ризата върху тялото му влажнее. Той прекарва гребен през косата си, включва мобилния телефон и се мръщи на дългия списък със съобщения който тутакси изскача на дисплея. - Ясно - промърморва. - Трябва да вървя.Чувствай се като у дома си. - Навежда се и я целува.Усеща топлото й чувствено ухание. Вдишва аромата на косите й и за миг губи нишката на мисълта си, защото тя го е прегърнала през врата и го тегли към леглото. -Значи, този уикенд заминаваме? Той се отдръпва неохотно. - Зависи от сделката. В момента виси на косъм. Може да се наложи да замина за Ню Йорк. Но вечерята в четвър-тък остава. Ти избери ресторанта. - Коженият му мотоекип е на закачалката на вратата и той посяга към него. Тя присвива очи. - Вечеря, значи. Със или без господин Блекбъри! - Моля? — Знаеш за какво говоря. — Отново се нацупва. - Чувс-твам се така, сякаш между нас има някой, който иска да ме измести. измести.— Ще превключа на безшумен режим. - Уил Трейнър! - възкликва тя с укор. - Никога ли не го изключваш? - Снощи го направих, нали? - Беше принуден от обстоятелствата. Той се ухилва. - Така ли му казват сега? - Навлича кожения си мотоекип. Лиса най-сетне престава да занимава мислите му. Мята рокерското яке на ръката си и на излизане и изпраща въздушна целувка. В блекбърито му има двайсет и две съобщения - пър- вото е дошло от Ню Йорк в 3,42 през нощта.Някакъв правен проблем. Той взема асансьора към подземния гараж и междувременно се информира за случилото през нощта. - Добро утро, господин Трейнър. Охранителят излиза от кабинката си. Тя е специалноригодена за лошо време, макар че тук долу това е излиш- но. Понякога Уил се пита какво ли прави мъжът в малките часове, зяпнал монитора и лъскавите брони на скъпите автомобили, които никога не се цапат. Облича коженото яке. - Как е навън, Мик? - Ужасно. Вали като из ведро. Уил спира рязко. - Така ли? Значи не става за мотор? Мик поклаща глава. - Не, сър. Освен ако нямате от специалните приспособления. Или си търсите белята. Уил вперва поглед в мотоциклета и сваля коженото яке. Независимо какво мисли Лиса, той не е човек на излишните рискове. Отключва багажника на мотора, оставя вътре якето и подхвърля ключовете към Мик, който ги хваща ловко с една ръка. - Пъхни ги под вратата, ако обичаш. - Разбира се. Да ви повикам ли такси? - Не. Няма смисъл да се мокрим и двамата. Мик натиска копчето, за да отвори автоматичната решетка, Уил излиза от гаража и му благодари с махване. Ранното утро е сумрачно и шумно, движението в Централен Лондон вече е натоварено, макар че е едва седем и половина. Уил вдига яката си и поема към кръстовището, откъдето най-лесно може да вземе такси. Платното е мокро и хлъзгаво, светлините се отразяват в огледалната му повърхност. Уил изругава беззвучно, щом забелязва костюмираните мъже, застанали близо до бордюра. Да не би цял Лондон да е започнал да става рано? Всички са се превърнали в ранобудници. Тъкмо се чуди къде е най-добре да застане, когато телефонът му иззвънява. Рупърт. - На път съм. Опитвам се да хвана такси. - Мярва едно свободно в отсрещната лента и забързва натам с надеждата, че никой друг не е забелязал колата. Покрай него профучава автобус, последван от камион, чиито спирачки изсвирват и заглушават думите на Рупърт.- Не те чувам, Руп- опитва се да надвиква шума от трафика. - Повтори, ако обичаш.-Застанал за кратко върху пешеходния остров, край който се носи потокът от коли,той вижда проблясваща жълта светлина и вдига свободната си ръка, надявай- ки се шофьорът да го забележи въпреки поройния дъжд. - Обади се на Джеф в Ню Йорк.Още не си е легнал, чака да му звъннеш. Снощи опитвахме да се свуржем с теб. - Какъв е проблемът? - Правен. Две клаузи в раздел… подпис…документи… - Гласът му е заглушен от минаъзглавниците и прелиства рекламните брошури за предстоящата почивка. Облечена е в една от неговите тениски, а дългата й коса е разрошена и му напомня за отминалата нощ. Той стои на вратата и се наслаждава на спомена, докато бърше влажната си коса с кърпа. Тя вдига очи от брошурата и се нацупва. Може би е малко голяма да се цупи, но двамата са заедно отскоро и той все още го намира за симпатично. - Трябва ли да катерим планини и да висим над разни клисури? Това е първата ни почивка заедно, а тия реклами не предлагат друго, освен да скачаш отнякъде или - потреперва престорено - да си навлечен като за полюса. Хвърля брошурите на леглото и протяга ръце с караме-лен тен над главата си. Гласът й е дрезгав, свидетелство за безсънната нощ. - Какво ще кажеш за луксозна почивка в Бали? Ще се излежаваме на пясъка… ще се глезим с процедури по цял ден… А после ще се наслаждаваме на дълги, релаксиращи нощи… - Не харесвам такива ваканции. Имам нужда да върша нещо. - Например да скачаш от самолет. - Не отхвърляй нищо, преди да си го опитала. Тя прави гримаса. - Предпочитам да го отхвърля, ако не възразяваш. Ризата върху тялото му влажнее. Той прекарва гребен през косата си, включва мобилния телефон и се мръщи на дългия списък със съобщения който тутакси изскача на дисплея. - Ясно - промърморва. - Трябва да вървя.Чувствай се като у дома си. - Навежда се и я целува.Усеща топлото й чувствено ухание. Вдишва аромата на косите й и за миг губи нишката на мисълта си, защото тя го е прегърнала през врата и го тегли към леглото. -Значи, този уикенд заминаваме? Той се отдръпва неохотно. - Зависи от сделката. В момента виси на косъм. Може да се наложи да замина за Ню Йорк. Но вечерята в четвър-тък остава. Ти избери ресторанта. - Коженият му мотоекип е на закачалката на вратата и той посяга към него. Тя присвива очи. - Вечеря, значи. Със или без господин Блекбъри! - Моля? — Знаеш за какво говоря. — Отново се нацупва. - Чувс-твам се така, сякаш между нас има някой, който иска да ме измести. измести.— Ще превключа на безшумен режим. - Уил Трейнър! - възкликва тя с укор. - Никога ли не го изключваш? - Снощи го направих, нали? - Беше принуден от обстоятелствата. Той се ухилва. - Така ли му казват сега? - Навлича кожения си мотоекип. Лиса най-сетне престава да занимава мислите му. Мята рокерското яке на ръката си и на излизане и изпраща въздушна целувка. В блекбърито му има двайсет и две съобщения - пър- вото е дошло от Ню Йорк в 3,42 през нощта.Някакъв правен проблем. Той взема асансьора към подземния гараж и междувременно се информира за случилото през нощта. - Добро утро, господин Трейнър. Охранителят излиза от кабинката си. Тя е специалноригодена за лошо време, макар че тук долу това е излиш- но. Понякога Уил се пита какво ли прави мъжът в малките часове, зяпнал монитора и лъскавите брони на скъпите автомобили, които никога не се цапат. Облича коженото яке. - Как е навън, Мик? - Ужасно. Вали като из ведро. Уил спира рязко. - Така ли? Значи не става за мотор? Мик поклаща глава. - Не, сър. Освен ако нямате от специалните приспособления. Или си търсите белята. Уил вперва поглед в мотоциклета и сваля коженото яке. Независимо какво мисли Лиса, той не е човек на излишните рискове. Отключва багажника на мотора, оставя вътре якето и подхвърля ключовете към Мик, който ги хваща ловко с една ръка. - Пъхни ги под вратата, ако обичаш. - Разбира се. Да ви повикам ли такси? - Не. Няма смисъл да се мокрим и двамата. Мик натиска копчето, за да отвори автоматичната решетка, Уил излиза от гаража и му благодари с махване. Ранното утро е сумрачно и шумно, движението в Централен Лондон вече е натоварено, макар че е едва седем и половина. Уил вдига яката си и поема към кръстовището, откъдето най-лесно може да вземе такси. Платното е мокро и хлъзгаво, светлините се отразяват в огледалната му повърхност. Уил изругава беззвучно, щом забелязва костюмираните мъже, застанали близо до бордюра. Да не би цял Лондон да е започнал да става рано? Всички са се превърнали в ранобудници. Тъкмо се чуди къде е най-добре да застане, когато телефонът му иззвънява. Рупърт. - На път съм. Опитвам се да хвана такси. - Мярва едно свободно в отсрещната лента и забързва натам с надеждата, че никой друг не е забелязал колата. Покрай него профучава автобус, последван от камион, чиито спирачки изсвирват и заглушават думите на Рупърт.- Не те чувам, Руп- опитва се да надвиква шума от трафика. - Повтори, ако обичаш.-Застанал за кратко върху пешеходния остров, край който се носи потокът от коли,той вижда проблясваща жълта светлина и вдига свободната си ръка, надявай- ки се шофьорът да го забележи въпреки поройния дъжд. - Обади се на Джеф в Ню Йорк.Още не си е легнал, чака да му звъннеш. Снощи опитвахме да се свуржем с теб. - Какъв е проблемът? - Правен. Две клаузи в раздел… подпис…документи… - Гласът му е заглушен от мина

  • 1 материал

Включите уведомления прямо сейчас и мы сразу сообщим Вам о важных новостях. Не волнуйтесь, мы будем отправлять только самое главное.
Специальное предложение
Вверх