Добавить материал и получить бесплатное свидетельство о публикации в СМИ
Эл. №ФС77-60625 от 20.01.2015
Инфоурок / Биология / Другие методич. материалы / "Ябълка" - на болгарском языке. Курсовая работа. Раздел "Сельское хозяйство"
ВНИМАНИЮ ВСЕХ УЧИТЕЛЕЙ: согласно Федеральному закону № 313-ФЗ все педагоги должны пройти обучение навыкам оказания первой помощи.

Дистанционный курс "Оказание первой помощи детям и взрослым" от проекта "Инфоурок" даёт Вам возможность привести свои знания в соответствие с требованиями закона и получить удостоверение о повышении квалификации установленного образца (180 часов). Начало обучения новой группы: 24 мая.

Подать заявку на курс
  • Биология

"Ябълка" - на болгарском языке. Курсовая работа. Раздел "Сельское хозяйство"

библиотека
материалов

Увод

През последните 10-15 години всички градинари в света се стремят да постигнат бърза плодовитост, бързо възвръщане на вложените средства, високо качество на плодовете. Водещите градинари смятат, че скорошната плодода­е­мост на градините се достига най-вече за сметка на слабо растящи подложки, залагане на висококачествен посадъчен материал, висока плътност на засаж­дане в съчетание с модерна конструкция на насажденията. Преминаването към нови типове градини променя технологията на отглеждане на посадъчния материал в разсадника. Във водещите разсадници през последните години се изменя подхода към отглеждането на фиданки за градини от интензивен тип.

Главна задача в тези разсадници е получаване на подложки от отводки с диаметър в условната коренова шийка не по-малък от 10-12 мм. Дължината на отводката трябва да е повече от 60 см, понеже засаждането в първото поле на разсадника се извършва на дълбочина по-голяма от 25 см за усилване на ста­билността и получаване на коренова система на много нива, а присаждането на калема е на височина 15-20 см от земята, което изключва прехода на присадката към собствена коренова система и усилва палметността. Калемите за присадка се вземат изключително от безвирусен материал.

Стандартна фиданка се счита едно- или двугодишна, с едногодишна корона и височина повече от 1,5 м, имаща не по-малко от 3-5 странични разклонения с дължина не по-малка от 40 см, разположени по централната ос и върху слабите странични клонки да има не по-малко от 7-10 цветни пъпки, да са с добре развита многоетажна коренова система с основен корен не по-къс от 25 см.

Трябва да отбележим, че присадки се правят най-често на къси и супер къси подложки. Такива параметри при фиданките се получават както за сметка на силните подложки засадени в първото поле, а също и за сметка на техноло­гич­ни елементи, като преди всичко качествена система за растителна защита, оросяване, подхранване, постоянна обработка на почвата, по-свободни схеми на засаждане, а също при използването на различни растежни стимулатори, които стимулират образуването на разклонения и залагане на цветни пъпки. За обра­зу­ване на разклонения при едногодишните фиданки в последно време широко се използват механични методи, като прищипване на връхните листа със запазване на растежната точка до достигане на височина 30-40 см.

В болшинството типове градини междуредията не са обработени изобщо. В някои случаи те се култивират в годината на засаждане. За заплевяването им се използват диворастящи треви. В редовете има хербицидни ивици. Тяхната широчина постоянно се намалява и е в пределите от 1 до 1,5 м. Хербициди се използват два пъти в годината. Първата обработка на почвата се прави в края на май - началото на юни и се използват препарати от типа на Раундъб. Втората – през октомври при температура по-висока от 100С.

Най-разпространена схема на засаждане в интензивните градини в разви­тите страни е едностранна с плътност до 3500 растения на хектар. Навсякъде изпитват едностранни V-образни конструкции с плътност до 10 000 растения на хектар.

Междуредовата широчина се колебае от 2,1 до 3-4 м.

У нас се използват предимно подложките М9 и ММ106. Подложката М9 се препоръчва за високоинтензивни насаждения. Дърветата, присадени върху нея обаче, се нуждаят от подпорна конструкция. За да се подобри вкореня­ва­нето на дърветата на подложка ММ106, се препоръчва присаждане на височина 20–25 см над почвената повърхност. По-голямата височина на облагородяване се прави с цел да се осигури по-дълбоко засаждане, като се избягват песъчли­вите почви. За по-сухи условия и бедни почви се препоръчва използването на подложката ММ111. За подобни условия може да се използва и семенна под­ложка. Посадъчният материал трябва да бъде свободен от вируси, вироиди, микоплазми, бактерии и гъби.

Разстоянията на засаждане зависят от сортоподложковата комбинация, от начина на формиране на короната, от месторастенето, използваната техника и други. При формировка “стройно вретено” и подложка М9 разстоянията на засаждане са 3,5–4,0 м между редовете и 1,5–2,0 м в редовете. При “свободно вретено” и подложка ММ111 разстоянията са съответно 5,0 х 3,5 м. При семен­на подложка се препоръчват разстояния 5,5–6,0 х 4,5–6,0 м. Когато почвите са много богати, разстоянията се увеличават с 20%, така че когато короните д­о­стиг­нат максималните си размери и клоните се разраснат, в междуредието да остане проход, широк 2,5 метра за свободно преминаване на земеделската техника.

При това формиране короната се състои от клони от първо ниво или раз­клонения – от 5 до 10 броя, разположени по централната ос с разстояние между тях 5-10 см. Всички тези клони се поддържат в хоризонтално положение. На централното стебло и на плодовите клони от І порядък се разполагат плодовите образования. Височината на дърветата е до 2,5 м.

Голямо внимание в конструкция от типа „стройно вретено” се отделя на опората. Фиданките с основа малки или супермалки подложки започват плодо­­даване в годината на засаждането на градината при благоприятни условия и правилни агромероприятия. Такива градини вече на втората година дават реколта от 10 до 20 тона висококачествени плодове от хектар.

Във всички градини от интензивен тип, в качеството си на опора изпол­зват колове за поддържане на дърветата. Най-разпространени са такива с диа­метър 10 см и височина 3 м, обработени с антисептици. Необработените колове дори и с диаметър повече от 5 см на втората или третата година загниват и при високо натоварване не издържат и се чупят, което води до гибел на плодните растения. Обработените колове служат от 12 до 15 г. Използват се и пластмасо­ви тръби, бамбукови пръчки, арматура в съчетание с пергола. Устойчивостта на конструкцията нараства многократно при използването на пергола. За тази цел се използват бетонни стълбове, които се поставят в редове през 20-25 м. Опъва се единична тел на височина 1,8 – 2 м. Срещат се конструкции и с два реда тел на височина 0,5 и 2 м с съчетание с рейки или бамбукови пръчки.

Коловете поддържат дърветата във вертикално положение, а също така служат и като основа за закрепване на основните плодови клонки. Това не поз­волява последните да се чупят. Това се случва, ако канапа с който са вързани плодовите клонки се къса. При наличие на пергола, завързването на клоните най-често се извършва на телта. Използва се сезал, при което връзването е свободно – не се затяга.

Почви за отглеждане

В нашата страна са разпространени следните типове почви: алувиално-ливадна, сива горска, канелена горска, кафява горска, чернозем (обикновен и излужен) и чернозем-смолница. Съществуват и преходни почви между отдел­ните почвени типове. Най-подходящи за отглеждане на овощните растения са алувиално-ливадните, богати с хранителни вещества почви. Най-неподходяща почва е чернозем-смолницата, особено когато варовитият пласт е близо до по­върхността й. Неподходящи са и тежките глинести почви. Те са студени и в тях трудно прониква въздух. Черноземите, чернозем-смолниците и тежките гли­не­сти почви може да се пригодят за отглеждане на овощни растения, но трябва да се извършат по-скъпи мелиоративни мероприятия. Черноземните почви са под­ходящи за отглеждане на овощни растения само когато варовитият пласт е по-дълбоко разположен (под 1,5-2,0) м. Когато варовитият пласт е разположен по-плитко, дърветата страдат от хлороза (жълтеене на листата). Останалите типове почви заемат междинно положение по отношение на пригодността им за от­глеж­дане на овощни растения.

Роля на подпочвата

При определяне годността на подпочвата на места за нови овощни гра­ди­ни трябва да се имат предвид изискванията на овощните растения към тем­пе­ра­турата, влагата и дълбочината, на която разполагат кореновата си система. Под­почвата трябва да бъде богата с хранителни вещества, пропусклива за водата и въздуха. Почви със силно глинясали подпочвени пластове са неподходящи за отглеждане на овощни растения. Чистият речен пясък и чакъл са също непод­хо­дящи като подпочва. Когато се налага да се използват такива подпочви за овощ­ни градини, необходимо е те да се мелиорират чрез внасяне на големи количе­с­тва органично вещество (оборски тор, торф и др.), вар, а за глинясалите почви и речен нанос. При избора на места за овощни градини никога не трябва да се ба­зи­раме само на онова, което се наблюдава на повърхността на почвата.

Преценка на подпочвата и почвата

Пhello_html_7f36b5a6.jpgри преценка на почвата само по най-горния почвен пласт може да се до­пуснат груби грешки. Обикновено този пласт е обработван и до голяма степен е окултурен. За избягване на грешки е необходимо да се направят 2-3 изкопа (про­фила) на дълбочина до 2 т на различни места. Една от късите стени на про­фила се изкопава отвесно, а на другата къса стена се правят стъпала. По разпо­ложението на пластовете на отвесната стена се прави заключение за годността на почвата и подпочвата. Най-добре е преценката да се извърши от специалист по овощарство.

Почвен профил за проучване на почвата


Значение на уморяването на почвата за растежа и плододаването на овощните растения

Растенията на всеки овощен вид имат специфични изисквания по отноше­ние на основните хранителни елементи (азот, фосфор и калий) и особено към микроелементите. Те използват едностранчиво почвата, като изразходват хра­ни­телните елементи в строго определени съотношения. В края на периода, ко­гато ще се изкореняват старите дървета, почвата е обедняла на някои елементи, а други са в големи количества. Ако на такава почва се засадят дървета от същия вид, те не ще могат да се развият и да плододават редовно като техните предшественици.

В такива случаи се говори за уморяване на почвата. Освен едностранчи­вото използване на почвата в нея са настъпили и редица други изменения, кои­то се отразяват неблагоприятно върху растежа и плододаването на новозасаде­ните овощни растения. Уморяването на почвата може да се предизвика и от намножаването на вредни за овощните растения микроорганизми (низши гъби, нематоди и др.), които причиняват смущения в растежа и плододаването им, и от натрупването на много токсични вещества (отрови), отделяни от корените на овощните растения или попаднали в почвата при употреба на фунгициди, инсектициди, хербициди и остатъчни вещества от използувани минерални торове.

Дълбочина на подпочвената вода

Вhello_html_m38b26de3.jpgлияние на нивото на подпочвената вода върху раз положението на корените на овощните дървета

Нивото на подпочвената вода влияе върху растежа и върху плододаването на овощните растения. Продължи­тел­ното задържане на подпочвената вода в коренообитаемия почвен пласт пречи за развитието на корените на дълбо­чи­на, вследствие на което те се ориентират нагоре към по-плитките почвени хоризонти . Особено вредно се отразява застояването на подпочвената вода през пролетните и летните месеци. Дърветата, засадени на места с високо ниво на подпочвената вода, имат слаб растеж, а добивите от тях са малки и недоброкачествени. Такива дървета са податливи на заболявания от гъбни и други болести и са изложени на повреди от ниски зимни температури. Подпочвената вода на местата, определена за засаждане на ябълкова дръвчета върху семенна подложка, не трябва да бъде по-плитко от 1,5 - 2,0 м., а когато дръвчетата са върху клонова подложка - 1,20 - 1,30 м. Ако нивото на подпочве­ната вода е високо и теренът има наклон, прибягва се до направа на дренаж за отводняване.

Подготовка на местото за ябълкова градина

Мястото се почиства от стари дървета, камъни и др. и при нужда се терасира и се отводнява, след което се риголва. Когато нивото на подпочвената вода е под 2 м дълбочина, не се прави отводняване.

Торене на почвата преди риголване

Върху мястото, определено за овощна градина, се разхвърлят по 70-80 g суперфосфат и 20-25 g калиев сулфат на 1 м2, след което почвата на дълбочина 25- 30 cm от риголваната ивица се прехвърля на дъното на изкопания трап. Върху нея се разхвърлят по 5-8 kg/m2 оборски тор и се затрупва с останалата до 50-60 cm дълбочина почва.

Време и начин на извършване на риголването

Най-подходящо време за риголване на мястото за овощна градина е през август а първата половина на септември.

Риголването се извършва, като от единия край се отмерва ивица, широка 1 m и дълга, колкото е дължината или ширината на мястото. Ивицата се изко­па­ва на дълбочина 70-80 cm. След това се отмерва втора ивица със същата шири­на и дължина. Горният почвен пласт от втората ивица (25-30 cm) се изкопава и заедно с разхвърляните торове се хвърля на дъното на първия изкоп (трап). Останалата пръст от втория трап (до 70-80 cm) се изкопава и се хвърля върху пръста от горния почвен пласт от същия изкоп. Отмерва се трета, четвърта ивица и т. н., докато се риголва цялото място. Последният изкоп се запълва с изкопаната почва от първия изкоп или се докарва подходяща почва от друго място. В такъв случай почвата от първия изкоп се използва за подравняване на мястото.

Време за изкопаване на посадъчните дупки

На нериголвано място дупките се изкопават 2-21/2 месеца преди засаж­дането, а когато мястото е риголвано, те може да се изкопаят непосредствено преди засаждането.

Размери на посадъчните дупки

При риголвано място се правят с размери 60x60x50 см - колкото да се вместят корените на овощните дръвчета, а при нериголвано място - 100x100x70 см. Колкото размерите на дупките са по-големи, толкова по-добре се развиват и плододават овощните растения. На по-тежки почви и особено при непропус­клив подпочвен пласт дупките трябва да бъдат още по-големи. В по-дълбоките дупки има възможност да се внасят по-големи количества торове, които се използват от растенията през по-късните периоди от техния живот. Най-добре е обаче, когато се риголва мястото на по-голяма дълбочина (1 м).

Изкопаване на посадъчни дупки на нериголвана земя

Горният почвен пласт е по-богат с хумус и хранителни вещества в сравнение с по-долните пластове. Затова при запълване на посадъчните дупки почвата от горния пласт трябва да се постави по-близо до корените, т. е. на дъното на дупките. За да може да се направи това, при изкопаването пръста от дълбочина до 25 см се изхвърля от едната страна на дупката, а останалата пръст - от 25 до 70 см дълбочина - на срещуположната страна.

Прибавяне на тор при запълване на посадъчните дупки

Пръста, с която се запълват посадъчните дупки, се смесва с 15-20 кг добре разложен оборски тор. Преди да се запълнят дупките, на дъното им се поставя 60-80 г калиев сулфат и 400-600 г суперфосфат и се смесват с почва. Те служат за по-късно използване от кореновата система на засаденото дръвче.

Напояване на градините

В болшинството от интензивните градини се използва оросяване, най-вече капково, защото водата е скъпа, а тази система е най-икономична. Отказа от хидранти се обуславя и от това, че дъждуването води до намокряне на лист­ната повърхност, което способства за развитие на различни заболявания и оскъпява растителната защита. На поливните участъци процента на добив на плодове с високи търговски качества нараства. Тази разлика е най-ярка през засушливите години.

Разлика в резитбата и формирането на дърветата в интензивни и екстензивни градини

Тези различия се обуславят най-вече от различната плътност на засаж­да­не. Целта на формиращата резитба в екстензивните градини се извършва върху семенните и среднораслите подложки, които за 6-7 години формира короната, създава мощна плодова стена или ред от корони с голям продуктивен потен­циал, а след това, при контрол на параметрите на короната се обезпечават всич­ки необходими условия за обилно плододаване с постоянно или периодическо обно­вяване на плодовите клонки във всички зони на короната. Затова е необхо­димо да се поддържа висока растежна активност, иначе растенията встъпват в периодическо плододаване с рязко снижение на качеството на плодовете.

Използвайки интензивната технология с перголи при палметни градини, плодовата резитба преследва съвършено противоположни цели. При плътност от повече от две – три хиляди растения на хектар, а още повече при плътност 4 – 5 хиляди, не е необходимо да се създава плодова стена – тя се създава в мо­мента на засаждането на фиданките. Главната задача на резитбата е огранича­ване на растежната активност на дърветата и преобразуване на всички клони в плодни такива. Втората задача на резитбата е създаване в короната светлинен режим, обезпечаващ добра окраска на плодовете, което повишава техните тър­говски качества, и чак след трета – четвърта реколта с помощта на резитба се пристъпва към частична замяна на остарелите плодни клонки за тези три го­ди­ни с по-млади. Сроковете за провеждане на резитбата – късна пролет. В такива градини много внимание се отделя и на лятната резитба. За ускоряване на за­ла­гането на цветни пъпки и ускорено плодоносене, в интензивните градини, още от първата година след засаждането се използва огъване на клонките до хори­зонтално, или близко до него положение с помощта на „жартиери” – т.е. при­вързването им към опори, чрез окачване на тежести с различна конструкция, нарези и завивания на основните клони за ограничаване на растежа им и при­да­ване на по-хоризонтално разпложение, а също и опръстеняване на клоните на цялото дърво с цел усилване на плододаването.

В екстензивните градини с ниска плътност – до 1000 растения на хектар, в периода на формирането на короната не можем да си позволим да отклоним скелетните клони до хоризонтално положение. При такъв наклон скоростта на растежа на клоните ще отслабне, което създава затруднение при създаване на плодова стена. В такива градини основните клони на короната трябва да са под ъгъл спрямо ствола от 45 – 500, за да стане възможно след встъпването на дър­вото във фаза на плододаване, тези клонки, имащи нормален ъгъл на дефор­ма­ция, да не губят рязко растежната си активност, като по този начин обезпечават пазарните качества на плодовете.

Изводи и заключения относно интензивния и екстензивния вариант на ябълкови градини

1. За сметка на какво в тези градини се запазва растежната ак­тив­ност? Младостта на растенията. Силната коренова система на калемите за сметка на подложката, дълбокото засаждане и високия брой пъпки. Силна едногодишна фиданка с височина не по-малко от 1,5 м със странични клони и заложените още в разсадника плодови пъпки. Строго вертикалното положение на растението, достигано чрез завързването му към стълб, за да може фиданка­та, а в последствие и дървото да има постоянно вертикално положение. Привър­зването на клоните към колове и тел, за да може при реколтата клоните да не се отклоняват по-ниско от хоризонталната линия и да не губят растежната си активност. Нормировка на добива, предпазваща клоните от претоварване, а и цялото дърво, особено в първите години от плододаването. Грамотна резитба, позволяваща да се заменят старите 3-4 годишни плодни клони с нови, по-млади разклонения. Защита на растението чрез защита на листния апарат и плодовете от вредители и болести, особено от листни въшки. Оросяването основно е кап­ково. Подхранванията са в малки дози с азотни торове, най-често заедно с поли­ването.

2. За сметка на какво се обезпечава в интензивните градини висока скороплодност? Висока плътност на засаждането от 3 000 до 10 000 растения на хектар. Ниско растящи палметни и суперпалметни подложки с пъпки на височина 15-20 см за усилване на палметността. Бързоплодни сортове, залага­щи плодови пъпки на едногодишни разклонения. Използване на силно развити фиданки със заложени в разсадника плодови пъпки. Провеждане на минимална резитба в срок – късна пролет и лято, насочена към поддържане габаритите на короната, замяна на старите плодоносни клонки и осветяване на короната за подобряване цвета на плодовете, но без да се усилва прекомерно растежната активност. Накланяне на основните клони до хоризонтално положение за уско­ряване залагането на плодови пъпки. Също така използване на фрактури (счуп­вания) на основните млади клонки, завиването им, опръстеняване както на клонките така и на дървото в цяло. Минимална площ за хранене и създаване на плодова стена при посаждане. Затревяване на междуредията и липса на обра­ботка в реда, което не стимулира растежната активност. Минимум торове. Дву­кратно ежегодно използване на хербициди, което не предизвиква увеличение на големината. При някои сортове се използва подрязването на корените с цел стимулиране залагането на генеративни образования.

Анализа на посочената технология позволява да се направи извода, че водещите градинари са опровергали аксиомата, че в ябълковата градина задъл­жи­телно трябва да има два периода: период на растеж (5 – 7 години) и период на плододаване. Главната задача, която сега стои пред тях е максимално бър­зата възвращаемост на вложените при създаването на градината капитал. Гра­ди­нарите си поставят за цел получаване на търговски добиви още в годината на засаждането на градината и това е вече реалност. В крайна сметка, ябълката по скороплодност се поставя наравно с такива, на пръв поглед ненадминати по скорозрялост култури, като ягодата и френското грозде.

11


Краткое описание документа:

През последните 10-15 години всички градинари в света се стремят да постигнат бърза плодовитост, бързо възвръщане на вложените средства, високо качество на плодовете. Водещите градинари смятат, че скорошната плодода­е­мост на градините се достига най-вече за сметка на слабо растящи подложки, залагане на висококачествен посадъчен материал, висока плътност на засаж­дане в съчетание с модерна конструкция на насажденията. Преминаването към нови типове градини променя технологията на отглеждане на посадъчния материал в разсадника. Във водещите разсадници през последните години се изменя подхода към отглеждането на фиданки за градини от интензивен тип.

Автор
Дата добавления 17.11.2014
Раздел Биология
Подраздел Другие методич. материалы
Просмотров261
Номер материала 117547
Получить свидетельство о публикации

Выберите специальность, которую Вы хотите получить:

Обучение проходит дистанционно на сайте проекта "Инфоурок".
По итогам обучения слушателям выдаются печатные дипломы установленного образца.

ПЕРЕЙТИ В КАТАЛОГ КУРСОВ

Похожие материалы

Включите уведомления прямо сейчас и мы сразу сообщим Вам о важных новостях. Не волнуйтесь, мы будем отправлять только самое главное.
Специальное предложение
Вверх