ПОЯСНИТЕЛЬНАЙ ЗАПИСКАСЬ
(ингольдень валсь)
Программась аноклаф нолдамок
образовательнай стандартти мокшень кяльса и литературнай чтенияса мокшень
кяльса 1 –це класса МБОУ «Левженскяй СОШ» Рузаевскяй муниципальнай райононь,
ваномок межпредметнай и внутрипредметнай сотксснень и касомань особенностнень
емла тонафнихнень.
Школать инь эрявикс вешфксоц —
тонафтомс шабатнень эльбятьксфтома морафтома и сёрмадома. Тя вешфксть
пяшкодемаса оцю смузец мокшень кяльть, кона лезды тонафнихненди цебярьста
содамс и рузонь кяльть, и лия предметтненьге.
I–V-це класснень
эса тядянь кяльть вельде пяшкотькшневихть тяфтама тонафнемань вешфксне:
— тонафтомс иттнень лац прянь вятема, шачемаширть, Отечествать
кельгома;
— тонафтомс перьфпяльдень мазышить содама и шарьхкодема;
— максомс кеме содамошит мазыста корхтамаса, морафтомаса и
эльбятьксфтома сёрмадомаса.
Содамс иттненди народоньконьэряфста:
— мокшетнень эрямакойснон, унксснон;
— эсьэряма-ащема вастстост перьфпяльдень предметтнень (ошень,
велень, ляень, вирень, пандонь, лотконь, вирьужень, нармонень,жуватань и лия
лепнень) лемдема;
— кудъётконь кядьготнень лемснон;
— щапнень и синь мазышиснон (мезьста и кода синь тиендезь);
— фольклорть (моротнень, ёфкснень, валмуворкснень, содамаёфкснень,
налхксематнень);
— шабрань ломаттнень мархта соткснень.
Программать
целенза и задачанза:
- съргозьфтемситтненьэса интерес и оцю мяль корхтамати мокшень
кяльса,касфтомс мяльтонафнемс сонь сяда тов;
- максомс кеме содамошит мазыста корхтамаса, морафтомаса и
эльбятьксфтома сёрмадомаса;
- воспитандамс иттнень эса пара мяль,пара сатфксст мокшень
народти,сонь историянцты и культурати;
- видеста и мазыста сермадома буквать,валть,валрисьмоть, сермадома
книгаста, доскаста, диктавамань коряс;
- проверямаэсь серматфснон и петема нолдафэ льбятькснень;
- тонафтомс иттнень учебникть мархта работама, мушендомс эрявикс
темать,правилать,упражнениять;
- тонафтомс шарьхкодема, мезень колга азондови тя или тона
текстса,упражненияса,кодама правилань лангс сон тиф.
Цельхне и
тонафнемань результатне тя программать путфт колма ровенца- метапредметнайса,
личностнайса и предметнайса.
«Мокшень
кяльсь» сувафтови образовательнай областти «Филология», Базиснай учебнай
планть «Мокшень кяль»
Программать
реализациянь срокоц 2020 – 2021 тонафнемань кизоня.
«Мокшень кяльть» вастоц школаньучебнай планца:
«Мокшень кяльть»
тонафнемати максови частт:
1-це класса
«Мокшень кяльти» максови 33 ч.(1 част неделяти, 33 тонафнемань неделяда);
Учебно - методическяй обеспечениясь :
1.Прописсь №1,№2
/ М.К.Вишнякова, Т.К. Костина – Саранск: Мордовскяй книжнай издательствась,
2007. – 32с. – Мордов. – мокша яз.
I -це классть эса тядянь
кяльть вельде пяшкотькшневихть тяфтама тонафнемань вешфксне:
— тонафтомс иттнень лац прянь вятема, шачема ширть, Отечествать
кельгома;
— тонафтомс перьфпяльдень мазышить содама и шарьхкодема;
— максомс кеме содамошит мазыста корхтамаса, морафтомаса и
эльбятьксфтома сёрмадомаса.
Содамс иттненди народоньконь эряфста:
— мокшетнень эряма койснон, унксснон;
— эсь эряма-ащема вастстост перьфпяльдень предметтнень (ошень,
велень, ляень, вирень, пандонь, лотконь, вирь ужень, нармонень,жуватань и лия
лепнень) лемдема;
— кудъётконь кядьготнень лемснон;
— щапнень и синь мазышиснон (мезьста и кода синь тиендезь);
— фольклорть (моротнень, ёфкснень, валмуворкснень, содама
ёфкснень, налхксематнень);
— шабрань ломаттнень мархта соткснень.
ИНЬ ЭРЯВИКССЬ ПРОГРАММАТЬ ЭСА
I -ЦЕ КЛАССНЕНДИ
ПРОГРАММАСЬ АЩИ фкя ПЯЛЬКССТА:
2. Фонетикась, лексикась, грамматикась, сёрмадомась
(орфографиясь) и корхтама маштомать касфтомац.
ФОНЕТИКАСЬ, ЛЕКСИКАСЬ, ГРАММАТИКАСЬ, СЁРМАДОМАСЬ (ОРФОГРАФИЯСЬ) И
КОРХТАМА МАШТОМАТЬ КАСФТОМАЦ
I -це класса мокшень кялень грамматикась явови тяфтама пяльксова:
«Вайгяльксне и букватне», «Валсь», «Валрисьмось», «Сюлмавозь корхтамась»,
«Мазыста сёрмадома тонафтомась».
Вайгяльксне и букватне. Тя темать колга шарьхкодема максови I -це класса, коса иттне получайхть содамошит вайгялькснень и
букватнень колга (гласнайхнень, согласнайхнень, кайги и аф кайги, ляпе и
калгода согласнайхнень), тонафнихть вайгяльксонь и буквеннай анализонь тиема.
Начальнай класса «Вайгяльксне и букватне» темать коряс работась лезды касфтомс
ученикнень корхтама культураснон, цебярьгофтомс синь литературнай кяльснон.
Валсь. Валть лангса
работамась мольфтеви васенце класста сявомок нилеце классти молемс. Оцю мяль
шарфневи валть лексиканц шарьхкодеманц лангс. Тонафнихненди макссеви аньцек
стама валонь шарьхкодема, коса синь няфтихть предметонь и эряфонь явлениянь
лепт.
I -це класса максови шарьхкодема валть пяльксонзон колга;
тонафневихть корхтамань пяльксне: существительнайсь, прилагательнайсь, местоимениясь,
числительнайсь, глаголсь, валмельгаксне. Ученикне синь ушедсазь тонафнема,
мъзярда васьфнихть валхнень мархта, конат отвечайхть кие? мезе? кит? месть?
кодам а? кодамот? мезе тии? месенди?
м ъ з я р а? кизефкенень лангс.
Валрисьмось.
I-це класса ученикне тонафнихть выразительнайста корхтама, текстста
валрисьмонь мума, валрисьмоть валонь-валонь явома. Тонадыхть валрисьмоть
ушедомста оцю букваса сёрмадома и валрисьмоть пес точкань путома.
Сюлмавозь корхтамась
I-це класса корхтама маштомать касфтомац ушедови морафтома и сёрмадома
урокнень эса. Ученикне тонадыхть текстонь лангса работамста лотксемань и
интонациянь тиема, максовихть содамошит, што корхтамась ащи валрисьмоста,
валрисьмотне тиихть текст.
Тоса аф ламнянь-аф ламнянь тонафнихне пачкодихть изложениянь,
сочинениянь и лия творческяй работань сёрмадома школьнай эряфть,
налхкеематнень, экскурсиятнень колга и стак тов.
Творческяй (сёрмадомань и устнай) работатненди сувафтовихть кялень
мазолгофтомань средстватне: эпитеттне, синонипне, сравнениятне. Ня
средстватнень вельде школьникне урокта урокc цебярьгофнесазь эсь кяльснон и корхтамста, и сермадомста.
Мазыста сёрмадома тонафтомась
Кизоньберьф мазыста сёрмадомась ётафтови I-це класса. Васенце классонь
ученикть сёрматфоц улеза эльбятьксфтома, мазы, сермадомста букватнень сересна и
келесна улельхть фкя лацот.
ПРОГРАММАСЬ
1-ЦЕ КЛАССЬ (33 част)
1. Анокламань тонафнема пингсь:
— класса иттнень мархта васедемать колга (кизефнемс, кодама мяль
мархта састь школав, семьяснон колга, кода анокласть I-це сентябрти, кодама ёфкст,
баснят, морот, стихотвореният содайхть, кодама кинофильмат и мультфильмат
кельгихть и стак тов);
— школать перьф экскурсиянь ётафтомась (толкавамс эсь прянь
вятемать колга, кода мушендомс эрявикс помещениятнень (дирекциять,
учительскяйть, библиотекать, музейть), няфтемс школать перьфонц, модать, конань
лангса покодихть иттне, азондомс, кода ётнема кить туркес школав самста и куду
молемста;
— тонафнема предметгаень колга корхнемань ётафтомась (няфтемс
пеналть, ручкать, карандашть, цветной карандашнень, фломастерхнень, тетрадть,
учебникнень и стак тов), азондомс, кода синь ванфтомат;
— азондомась кизоть, вири якамать, пангонь, кстынь, пяштень
кочкамать, ляйса, прудса эшелякшнемать колга; кудонь, вирень животнайхнень и
нармоттнень колга и ст. тов.
Васенце классонь ученикне эрявихть тонафнемс эльбятьксфтома
сёрмадома книгаста, доскаста, прописьста и диктавамань коряс.
Морафтомась и корхтама маштомать
касфтомац
1-це класса ученикне тонафтовихть:
— корхтамать валрисьмонь-валрисьмонь явома, валрисьмоть
валонь-валонь явома, слогть — вайгяльксонь-вайгяльксонь явома;
— панжада слогста ащи валонь; сёлкф слогста ащи валонь; калгода и
ляпе согласнай мархта слогста ащи валонь; кафта или сяда лама ряцок ащи
согласнай мархта валонь; (ь) тяштеня мархта валонь; льх, лх, рьх, рх,йх, ых,
буква мархта валонь, калгода и ляпе (ь) тяштеня мархта валонь явома;
- маштома кизефксонь коряс ответонь максома морафтф валрисьмоти;
картинкань коряс путф кизефксонь каршес;
- корхтамста и морафтомста эрявикс вастс лотксемань тиема и
интонациянь вятема лотксема тяштькснень (. ! ?) коряс;
- Маштома выразительнайста и эрявикс интонациянь вятема наизусть
тонатф стихотворениять азондома.
Сёрмадомась и корхтама маштомать касфтомац
Тонафтомс иттнень:
-видеста озада ащема, лац тетрадень и ручкань кирдема;
- маштомс оцю и ёмла букватнень и синь пяльксснон сёрмадома
валхнень и валрисьмотнень эса стане, кода максфт прописьса;
- маштомс валонь и 3-4 валста валрисьмонь сёрмадома васенда
учительть азондомда и няфтемда меле, а тоса – эсь вийса;
- маштомс печатлаф и сёрматф валонь, валрисьмонь морафтома и
сёрмадома; наблюдениянь вятема ся валхнень лангса, конат азовихть и
сёрмадовихть аф фкакс;
- сёрматфонь проверямда меле текстонь, вайгяльксонь и слогонь
анализонь тиема;
-аф оцю рассказонь арьсема и азондома кочкаф валрисьмонь сёрмадома
васенда учительть лезксонц вельде, а сяда тов – эсь вийса.
ИНГОЛИ МОЛИ
САТФКСНЕ
Личностнайхне:
- шарьхкодемс мокшень кяльть вастонц
эряфса, фкя-фкянь ёткса корхтамста, перьфпялень ванфтомста
- маштомс кочкаф содамошитнень и
сатфкснень нолямс школань и эрь шинь эряфса;
- касфтомс маштомашитнень ялга и оцю
мархта прянь вятема; шабрань ломаттнень мархта сотксонь кирдема;-
-
содамс иттненди народоньконь эряфста:мокшетнень эряма койснон, унксснон;
Метапредметнайхне:
- шарьхкодевиста марямс кайги мокшень кяльть ;
- маштомс азома вайгялькснень, слокнень, валхнень, валрисьмонь
кочкама;
- маштомс кизекфксонь лангс максома кувака и нюрьхкяня каршек
вал;
- маштома эльбятьксфтома, выразительнайста и эрявикс интонациянь
вятема лувомста,
- кувакаста и нюрьхкяняста азксонь азондома;
- маштомс учительть мархта , ськамост сёрмадома ; максомс анализ
и оценка тиф заданиятненди;
- маштомс корхтама мокшень кяльса.
Предметнайхне:
- морафтома валть марнек, стака валхнень — слогонь-слогонь;
- валть эса ударениять путома;
- валрисьмоть потмоса арьсемань канды инь эрявикс валхнень
вайгяльса няфтема;
- валрисьмоть песа интонациять вятема;
- валрисьмоса
эрявикс вастс лотксемань тиема;
-маштомс
учительть морафтоманц и азондоманц, а станя жа эсь ялгаснон морафтомаснон
и азондомаснон кулхцондома;
- устна и
сёрмадозь ответонь максома фкя темань коряс путф кизефксонь лангс;
- валрисьмонь
арьсема и сёрмадома фкя темань лангс;
- аф оцю
морафтф статьянь пяльксонди лемонь максома;
- эсь
налхксемань и тевонь колга азксонь арьсема.
- видеста и
мазыста сёрмадома буквать, валть, валрисьмоть; сёрмадома книгаста, доскаста,
диктавамань коряс;
- проверяма
эсь сёрматфснон и петема нолдаф эльбятькснень.
Содамошитне и маштомашитне кизоть песта
Васенце классонь ученикненди эряви маштомс:
- видеста и мазыста сёрмадома буквать, валть, валрисьмоть;
сёрмадома книгаста, доскаста, диктавамань коряс;
- мумс валста и азомс гласнай и согласнай вайгялькснень;
- мумс
валста и азомс кайги и аф кайги согласнайхнень;
-
валхнень слогонь - слогонь явома;
- ИХ, ИХ, ЫХ, ЛХ, ЛЬХ, РХ, РЬХ слогонь мархта валхнень фкя
строчкаста омбоце строчкас ётафтома;
- согласнайхнень ляпошиснон няфтема Я, Э, Ю, Е, Ё, И
букватнень вельде;
- содамс ляпе тяштенять (Б) сёрмадоманц ляпе согласнайда
меле, валть песа и кучкаса; ЧА, ЩА, ЖИ, ШИ, ЧУ, ЩУ слокнень сёрмадомаснон;
- содамс оцю букватнень сёрмадомаснон ломаттнень лемса,
отчестваса, фамилияса, животнайхнень кличкаса, ошень, велень, ляень лепнень
эса;
-
сёрмадома оцю буквать предложениять ушетксса;
- предложениять
песа точкать путома.
Тематическяй
планированиясь
|
|
|
№ п/п
|
Наименование разделов и тем
|
Теоретическое обучение, ч.
|
Контр.ольная работа, ч.
|
Экскурсии, ч.
|
Проектная работа
|
Самостоятельная работа, ч.
|
|
|
|
Сёрмадомась
|
|
|
|
|
|
|
1. 1.
|
Подготовительнай периодсь.
|
2
|
|
|
|
|
|
2.
|
Букварнай
курссь.
|
30
|
1
|
|
|
|
|
|
Итого:
|
33
|
|
|
|
|
|
Календарно
– тематическяй
планированиясь
№
п/п
|
Урокть
темац
|
Максф
часттне
|
Ётафтома
шись
|
План.
|
Факт.
|
|
Подготовительнай периодсь.
|
4
|
|
|
1.
|
Рабочай
и кели шава строчкась. Виде ёмла и кувака наклоннай линият. Виде китькскя
алува и вяре закругления мархта
|
1
|
|
|
2.
|
Кувака петля мархта линия. Оцю и ёмла
пялеовалсь.
|
1
|
|
|
3.
|
Ёмла а буквать и оцю А буквать сёрмадомац.
|
1
|
|
|
4.
|
О,о букватнень сёрмадомасна.
|
|
|
|
5.
|
У,у букватнень сёрмадомасна. Ы буквать
сёрмадомац.
|
1
|
|
|
6.
|
И,и букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
7.
|
Н,н букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
8.
|
Буквань сёрмадомась диктавамань коряс.
М,м букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
9.
|
Ш,ш букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
10.
|
С,с букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
11.
|
Слогонь сёрмадомась диктавамань коряс.
Ёмла р и оцю Р букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
12.
|
Оцю Л и ёмла л букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
13.
|
К,к букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
14.
|
Т,т букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
15.
|
Д,д букватнень сёрмадомасна. Валрисьмонь
сёрмадомась диктавамань коряс.
|
1
|
|
|
16.
|
П,п букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
17.
|
Ляпе тяштенять(ь) сёрмадомац. В,в
букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
20/01
|
|
18.
|
З,з букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
27/01
|
|
19.
|
Е,е букватнень сёрмадомасна. Й буквать
сёрмадомац.
|
1
|
|
|
20.
|
Б,б букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
21.
|
Я, я букватнень сёрмадомасна. Доскаста
валрисьмонь сёрмадомась.
|
1
|
|
|
22.
|
Г,г букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
23.
|
Ёмла х и оцю Х букватнень сёрмадомасна
|
1
|
|
|
24.
|
Ёмла ц и оцю Ц букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
25.
|
Ёмла ф и оцю Ф букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
26.
|
Ёмла ж и оцю Ж букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
27.
|
Ё, ё буквать сёрмадомац.
|
1
|
|
|
28.
|
Ёмла э и оцю Э букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
29.
|
Ёмла щ и оцю Щ букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
30.
|
Ёмла ч и оцю Ч букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
31.
|
Ёмла ю и оцю Ю букватнень сёрмадомасна.
|
1
|
|
|
32
|
Явфты ляпе знак (ь) сёрмадомац. Явфты калгода
знак (ъ) сёрмадомац.
|
1
|
|
|
33.
|
Контрольнай диктантсь.
|
1
|
|
|
Лист
изменений в тематическом планировании
№ записи
|
Дата
|
Изменения,
внесенные в КТП
|
Причина
|
Согласование с зам. директора по
УР
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Оставьте свой комментарий
Авторизуйтесь, чтобы задавать вопросы.